Интернет все още е най-голямата децентрализирана комуникационна система, която човечеството някога е виждало. Въпреки това тенденцията към централизация предизвиква ожесточени дебати сред потребителите, властите и технологичните новатори относно бъдещето на интернет.
Освен опитите на правителствата да наложат регулация на централизацията на интернет, блокчейн технологията може да предложи различно бъдеще. Едно децентрализирано бъдеще.
Децентрализираните мрежи, като например Dark Web, все още се свързват предимно с неясни, криминални дейности. Има ли начин да се прекрои така необходимата анонимност и равнопоставеност в световната мрежа? Най-новите разработки в областта на блокчейн с проекти като TomiNet може да са стъпка напред.
Интернет непрекъснато се развива
От самото си създаване интернет се развива интензивно. През първата епоха, от 80-те години на миналия век до началото на 2000 г., интернет мрежите зависеха от общностното управление и отворените протоколи. Изобретателите на Мрежата си я представяха като пространство, в което всеки може да създава и да има достъп до информация, насърчавайки равенството.
От средата на 2000-те години управлението на интернет започна да преминава в ръцете на големите технологични компании. Най-забележителните от тях са Google, Facebook, Amazon и Apple. Услугите, предоставяни от отворените протоколи, вече не можеха да догонват услугите, създадени от технологичните гиганти.
В крайна сметка потребителите се насочиха към по-централизирани услуги. Дори когато потребителите имаха достъп до отворени протоколи като уеб, те го правеха чрез софтуер, предоставен от големи технологични компании. Тази тенденция се ускори още повече от нарастването на използването на смартфони. Мобилните приложения и мобилните интерфейси се превърнаха в основен начин за достъп до онлайн съдържание.
Защо децентрализацията е от значение?
Основна предпоставка на интернет е, че всички онлайн материали трябва да бъдат третирани еднакво, което се нарича „неутралност на мрежата“. Въпреки това, предоставяйки централизиран достъп до интернет услуги, технологичните компании се превърнаха в пазачи. Те контролират и генерират печалби от промяната на достъпа до определена информация.
Алгоритмите на платформите на социалните медии, както и потокът от данни, са черна кутия, управлявана от големите технологични компании. Онлайн активността на повечето интернет потребители е съсредоточена само в няколко социални мрежи и приложения за съобщения, което дава голяма власт на технологичните компании, притежаващи приложенията. След разкритията на Сноудън и инцидента с Cambridge Analytica обществената тревога относно наблюдението и неприкосновеността на личния живот нарасна.
Само две компании – Google (Android) и Apple (iOS) – доминират на пазара на смартфони. След като закупи WhatsApp и Instagram, в допълнение към Facebook Messenger, Facebook вече притежава по-голямата част от индустрията за съобщения в почти всички страни с изключение на Китай.
Повече от 90 % от потребителите на мобилен интернет в големите градове в Китай използват WeChat за изпращане на текстови съобщения. Приложението се използва и за запознанства, банкиране, поръчка на такси, пазаруване и други цели. През 2018 г. Google попадна в заглавията на вестниците, след като си сътрудничи с китайските власти за въвеждането на цензурирана версия на своята търсачка в страната.
Децентрализацията има различно предложение. Една децентрализирана мрежа е отворена и се контролира от всички. Никой не може да я притежава, управлява или да я изключи за всички. Потребителите и онлайн общността управляват децентрализираните мрежи, като използват блокчейн технологията като инструмент за управление.
Технологията също така дава възможност на потребителите да притежават своите данни, като позволява на хората свободно да преместват личните си данни от една онлайн платформа в друга. Разбира се, децентрализираните мрежи не са „сребърен куршум“. Все пак те решават проблемите с управлението и прозрачността на използването на данните.
Тъмната мрежа: Надеждата за децентрализиран интернет?
Интернет никога не е съществувал без своите децентрализирани конкуренти. Един от най-известните играчи е зле известната Тъмна мрежа. Разработен през 2000 г., почти едновременно с интернет, Dark Web се превърна в peer-to-peer мрежа, която позволява на потребителите да сърфират и взаимодействат анонимно.
Парадоксално, но престъпниците не са единствените, които използват Dark Web. Информатори, журналисти, активисти, разузнавателни агенции, правоприлагащи органи и дисиденти от репресивни режими разчитат на мрежата за своята работа, тъй като тя често изисква високи нива на поверителност.
Въпреки това неконтролираните дълбини на Тъмната мрежа са гореща точка за лошите участници. Те търгуват с незаконни продукти, като наркотици, оръжия, незаконна порнография, откраднати лични данни, услуги на наемни убийци и др.
И така, има ли средно положение? Възможно ли е блокчейн технологията да проправи пътя към мрежа, която да предоставя най-доброто както от Web 2.0, така и от Web3?
Търсене на децентрализирани алтернативни мрежи
Докато тъмната мрежа продължава да има злодейска репутация, блокчейн ентусиастите търсят начини за създаване на децентрализирани мрежи, които да отговарят на идеята за интернет като такъв.
Едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправен децентрализираният интернет, са незаконните дейности. Ако няма цензура и никой наблюдател не следи мрежата, тя се превръща в място за действие на сенчести участници. Може би не изглежда много лесно да се реши този ребус. Въпреки това напредъкът в блокчейн технологията, управляваща децентрализираната мрежа, може да направи това възможно.
Един от примерите, които наскоро бяха въведени в индустрията, е TomiNet. Използвайки управлявана от общността DAO, мрежата TomiNet твърди, че я предпазва от незаконни дейности, но запазва неприкосновеността на личния живот и анонимността. Потребителите могат да получат достъп до мрежата чрез браузъра на TomiNet и да сърфират с вградена VPN услуга. Това им позволява да получават достъп до нецензурирана информация в страни, които цензурират и крият IP адреси.
Една от важните роли на TomiDAO е да регулира или блокира сайтове, които нарушават насоките на общността. Общността гласува за решенията чрез НФТ „Пионер“ и токени Tomi. Тероризмът, детската порнография и други форми на насилие са сред категориите в черния списък, които се гласуват от DAO.
Друг проблем в настоящия интернет е дисбалансът на властта при управлението на Web 2.0. Екипът на Tomi твърди, че има тежест, равна на тази на обикновените потребители, при гласуването на насоките на общността и цензурата. Той обаче ще притежава достатъчно токени, за да има по-решаващо влияние върху техническата насока на проекта в началните етапи.
Мрежата обаче умишлено е структурирана по начин, който създава път за новите потребители на мрежата да надделеят в гласуването на основните разработчици и технологичното ръководство в рамките на три години. Точният разработчик на мрежата не е известен, но според някои информации зад нея стоят осем добре познати криптокомпании. Разработчиците предпочитат да останат анонимни.
Бъдещето на интернет все още е неизвестно. Дали алтернативните мрежи ще успеят да поемат лидерството? Едно е ясно: блокчейн отваря нови врати за това как мрежите биха могли да се управляват чрез овластяване на потребителите.
